България отново е осъдена заради безконтролното подслушване
България още веднъж е наказана от Европейския съд по правата на индивида поради нарушавания, свързани с потреблението на специфични разследващи средства и трафични данни от мобилните оператори.
В , постановено през днешния ден, единомислещо се приема, че е нарушено правото на ценене на персоналния и фамилния живот, обезпечено от конвенцията за правата на индивида - един път посредством самата система на специфичните разследващи средства и втори път със съхранението и използването на данните, събрани със специфични разследващи средства. Решението на Страсбург удостоверява систематичните, структурни проблеми със СРС-тата, които има България. Специално място е отделено и на задълбочаването им от активността на профилирания съд. В решението се обръща внимание на " експлицитната позиция на Специализирания апелативен углавен съд, че арбитър, който преглежда молба за потребление на особено разследващо средство, би трябвало единствено да ревизира дали са изпълнени формалните условия, с цел да го позволи, без да се ангажира с материалите в поддръжка на заявката ".
Решението на Европейски съд по правата на човека е по жалбата на юристите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата адвокати - Асоциация за европейски интеграция и права на индивида и Фондация " Програма достъп до информация ".
В жалбата си те настояват, че в България връзката на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Те се оплакват още, че законите, уреждащи тези въпроси, прилагани на процедура, не дават задоволителни гаранции против случайно подслушване и злоупотреби с него. Друго недоволство е, че правосъдният надзор при разрешаване използването на СРС е неефикасен. Според тях няма ефикасен механизъм за информиране на хората, че са били обект на потребление на СРС.
След като един път е била наказана поради подслушването през 2007 година, България не е подхванала съответни генерални ограничения, водещи до превъзмогване на установените от Европейски съд по правата на човека систематични правозащитни проблеми, упорстват юристите.
Нещо повече, пишат те, тъкмо в годините след влизане в действие на решението на Европейски съд по правата на човека по първата тъжба доста са увеличени законовите хипотези, при които е възможно потребление на СРС. Въведен е и нов способ на скрито следене на връзката посредством надзор върху трафика на електронната преписка.
Официални статистики и десетки медийни изявления демонстрират фрапантно нарастване на броя на настояванията за приложимост на СРС. Почти 100% от настояванията са почетени, а правосъдният надзор върху тяхната правомерност и аргументираност е фиктивен и фрагментарен, се споделя още в жалбата.
В нея се напомнят и редицата кавги със СРС, избухнали в последните години. " Жертви на тези кавги са в това число министър председателят, шефът на Агенция " Митници ", народни представители, публицисти, лекари, спортисти… ".
В , постановено през днешния ден, единомислещо се приема, че е нарушено правото на ценене на персоналния и фамилния живот, обезпечено от конвенцията за правата на индивида - един път посредством самата система на специфичните разследващи средства и втори път със съхранението и използването на данните, събрани със специфични разследващи средства. Решението на Страсбург удостоверява систематичните, структурни проблеми със СРС-тата, които има България. Специално място е отделено и на задълбочаването им от активността на профилирания съд. В решението се обръща внимание на " експлицитната позиция на Специализирания апелативен углавен съд, че арбитър, който преглежда молба за потребление на особено разследващо средство, би трябвало единствено да ревизира дали са изпълнени формалните условия, с цел да го позволи, без да се ангажира с материалите в поддръжка на заявката ".
Решението на Европейски съд по правата на човека е по жалбата на юристите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата адвокати - Асоциация за европейски интеграция и права на индивида и Фондация " Програма достъп до информация ".
В жалбата си те настояват, че в България връзката на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Те се оплакват още, че законите, уреждащи тези въпроси, прилагани на процедура, не дават задоволителни гаранции против случайно подслушване и злоупотреби с него. Друго недоволство е, че правосъдният надзор при разрешаване използването на СРС е неефикасен. Според тях няма ефикасен механизъм за информиране на хората, че са били обект на потребление на СРС.
След като един път е била наказана поради подслушването през 2007 година, България не е подхванала съответни генерални ограничения, водещи до превъзмогване на установените от Европейски съд по правата на човека систематични правозащитни проблеми, упорстват юристите.
Нещо повече, пишат те, тъкмо в годините след влизане в действие на решението на Европейски съд по правата на човека по първата тъжба доста са увеличени законовите хипотези, при които е възможно потребление на СРС. Въведен е и нов способ на скрито следене на връзката посредством надзор върху трафика на електронната преписка.
Официални статистики и десетки медийни изявления демонстрират фрапантно нарастване на броя на настояванията за приложимост на СРС. Почти 100% от настояванията са почетени, а правосъдният надзор върху тяхната правомерност и аргументираност е фиктивен и фрагментарен, се споделя още в жалбата.
В нея се напомнят и редицата кавги със СРС, избухнали в последните години. " Жертви на тези кавги са в това число министър председателят, шефът на Агенция " Митници ", народни представители, публицисти, лекари, спортисти… ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ